Artykuły
Patriotic and national aspect of an old-age ideology within Bulgarian literature of national renaissance
Old age as aconstant, necessary attribute of life has been apoint of interest of the writers since the latest times. Its presence in the culture distinguish various intensity, and its perception oscillates anywhere from negation and disdain to elation and affirmation; nevertheless it always proves that literature pays attention to various stages of getting old.
Following Bulgarian national renaissance in the first part of 19th century, in aBulgarian society took place broad, revolutionary generation change — programme of which could be found in the literary texts. Typical image of an old mother — personification of Bulgaria — simple women abandoned by her dear ones, anguished by malicious enemies yet unwavering and defending tradition becomes asymbol of the changes needed in the society.
Патриотично-народният аспект на старостта в идеологията и литературата на българското Възраждане
Старостта като неотменна и задължителна част от живота още в най-далечни времена се превръща в тема на множество литературни текстове. Тя присъства в културата с различен интензитет, а начинът, по който се оценява този последен етап от човешката екзистенция прилича на синусоида, променяща се с течение на времето от отрицание и презрение до възхита и утвърждаване. Едновременно с това присъствието на тази тематика доказва, че литературата проявява постоянен интерес към различните етапи на остаряването.
Българското Възраждане от първата половина на XIX век става двигател на широка, революционна смяна на поколенията в българското общество, чиято програма е отразена в множество литературни текстове. Характерният образ на старата майка — персонификация на България — обикнове на жена, изоставена от най-близките си, подтискана от жестоки врагове, но непобедима и защитаваща своята традиция — се превръща също така в символ на необходимите и неотложни обществени промени.